Пак ме завъртяха събитията, сякаш съм в огромен ураган. Никога не съм имал мерак да имам пряк контрол над нещата около мен, ама това вече на нищо не прилича. Седя си аз цял ден и не мога да се осъзная. Все едно са ми ударили шамар с мокър парцал.
Прекарах новата година с едно страхотно момиче, което не иска да е с мен. Що за клише? Това май съм го гледал вече. След всичко, което ми се случи покрай Евгения, всички тия лайна, дето трябваше да изям и си казах "Ето, намерих човек, който ми подхожда." Е, да, ама много бързо говоря. Да, езика ми е по-бърз от мозъка ми. Това е голямо проклятие.
Аз нямам много желание да разказвам, само да крещя. Ама вече цялото тяло ме боли, та ще се въздържа и ще си сипя още една ракия. Хубава ракия. А днес дори не трябваше да съм на работа. Бях на работа. Боли ме съществуването.