"Виж това"
каза тя
подаде ми игла

- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде вдигай си гъза бе, ще закъснееш за лекция.

Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже опази – а защото реших, че животът ми ще свърши след като свърши и цигара...

Нищо повече не сме
освен топъл повей
на нежен вятър

Вървя по слънчеа алея
подритвам си капачки и нехая
фас в устата ми дими

Отново топвам перото
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости

Сто хиляди
листа изписани
Сто хиляди

Затваряш очи, правиш крачка напред. Колко по-просто може да бъде? 
Well, I woke up this morning and I got myself a beer
The future"s uncertain and the end is always near

Бръм
Звънче в главата ми
Обажда се нетърпеливо

Едно стихче бяло
от мъка ли побеляло?
Или от страх изветряло?

Седях сам на бара и знаех, че никой няма да дойде. Щеше да е дяволски добра идея и аз да се прибера и да седна да уча, обаче просто не можех да го направя. Имаше нещо в мен, което искаше простор отвъд четирите стени на стаята ми, който м...